Светлана Шаренкова: За Народният театър – с талант, а не с омраза
Проф. Светлана Шаренкова
В последните дни, наред с всички други рецесии и кавги в страната, се развива един печален сюжет в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Свързан с обидните и заплашителните надписи на вратата на кабинета на заместник-директора на културната институция Велислава Кръстева. Обиди и закани заради политически възгледи и досегашна работа за Движението за права и свободи.
Да напомним, че Движение за права и свободи е законна българска политическа партия. Тя е показана в Народното събрание на Република България и в Европейския парламент. Членува в европейското демократично политическо семейство, което се оглавява от български представител – неин член.
Питаме се по какъв начин щяха да се посрещнат сходни грозни надписи и език на омразата в Съединени американски щати или в други страни от Европейски Съюз изключително когато са отправени към жена, а подтекстът им е етнически ориентиран!? Там за сходни прояви има тежко публично неодобрение, правосъдни искове и санкции, а у нас причинителят им е героизиран от българските сякаш демократични, десни медии, прикриващи се зад някакви евро-атлантически полезности!
Много тъжно е също, че отрасловият министър проф. Велислав Минеков повърхностно подмятна, че не било хубаво, че в Театъра работили хора от всички партии – от ГЕРБ, от ДСБ, от Движение за права и свободи, пък шефът бил… „ малко Българска комунистическа партия - малко Българска социалистическа партия “. Нищо, че същият шеф Васил Василев към 1989 година е бил единствено на 13 години и няма по какъв начин да е от „ Българска комунистическа партия “!
И от кое място иде тази неприкрита благосклонност на Минеков към това време на Българска комунистическа партия, щом и неговият личен татко бе член на тази партия от 1959 година, бе два мандата депутат с листата точно на Българска комунистическа партия, бе професор, ректор, първи заместник-председател на Съюза на художниците, създател на десетки огромни монументи, които справедливо са в златния фонд на българското скулптурно изкуство от социалистическия интервал, а точно десните така наречен демократи обругаваха творчеството на проф. Величко Минеков и зоват за рушене на монументи.
Нима проф. Минеков като министър на културата ползва в работата си отречени способи на “намеса от горната страна ” във връзка с неповторима институция, каквато е Народният спектакъл. Недоумяваме!
Но да се върнем към съответната идея.
В началото на годината в Народния спектакъл беше назначен нов предприемчив шеф в лицето на Васил Василев, а Велислава Кръстева стана член на неговия екип, доколкото всеки началник е в правото си да сортира хората, с които работи и на които се доверява. Но за какво са тези офанзиви – директно към Кръстева и непряко към Василев? Те „ калинки “ ли са? Или са политкомисари? Нито едното, нито другото! Факт – и двамата са имали политическо присъединяване като заместник-министри на културата в съдружно държавно управление през 2014 година, само че в границите на Театъра те са влезнали години по-късно като експерти с професионална биография, а не за политически заслуги.
Васил Василев е приключил НАТФИЗ, управлявал е дълги години театрите в Ловеч и Плевен, за което е получил национални и европейски самопризнания и награди. Велислава Кръстева, с изключение на пиар на Движение за права и свободи, има висши образования по музика, политология и културен мениджмънт, била е публицист във водещи медии, помощник в Народното събрание и президентството, член на ЦИК, гост-лектор в Нов български университет.
С други думи, Велислава Кръстева е човек с многостранен управнически и медиен опит. Но очевидно псевдодемократите след 33 години преход – по този начин схващат демокрацията! Щом си работил за Държавно стопанско предприятие и доктор Ахмед Доган – нямаш право да работиш в спектакъл без значение от качества, опит и отдаденост!
Резултатът от работата на Василев и Кръстева, като част от неговия екип, към този момент е забележим и извънредно впечатляващ! Народният спектакъл всекидневно основава вести в медиите с нови креативен начинания, играят се спектакли всеки ден от седмицата, а от време на време два и даже три! С реформаторски маркетингови хрумвания и пиар акции билетите са продадени за месеци напред – нещо изумително във време на инфлация и рецесия, когато, за жал, пестят първо от просвета! В Театъра бяха върнати отстранени надарени режисьори - един от тях е Александър Морфов, който си призна, че е създател на нецензурните и срамни обиди към Велислава.
Привличат се млади и надарени режисьори от чужбина, очакван е гастрол на звездата на киното и театъра от международен мащаб Джон Малкович и на други огромни имена. В Народния спектакъл макар рецесията стартира възобновление, реализира се амбициозна и огромна стратегия за промени и развиване.
И по нашенски, с типичното в последно време малокултурие, вместо да поощрим тази наклонност - ние се занимаваме с хулигански надписи и закани, с показни чиновнически инспекции. И с „ фундаментални заключения “ от вида, че политически ангажирани лица нямали място в културните институции. Само че това исторически не е погрешно. Това е една неистина! Защото международни имена в живописта, литературата, киното, музиката са били политически ангажирани. От Чарли Чаплин, през Брехт и Пикасо, до Жан-Пол Сартър и Албер Камю…
Проблемът на днешна България не е, че в културните институции работят хора, членуващи в партии, а че българските партии тежко се деинтелектуализираха и опростачиха. И в случай че през социализма в Народното събрание и институциите бяха огромни имена на културата и науката като Ангел Балевски, Светлин Русев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Николай Хайтов, Невена Коканова, Емилиян Станев, Величко Минеков, то в зората на демокрацията с политическа ангажираност и грижа за бъдещето на България се гении включиха от мащаба на Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Недялко Йорданов, Нешка Робева, Йордан Радичков, Леда Милева, Благовест Сендов, Стефан Данаилов, Николай Петев, Блага Димитрова, Николай Генчев, Вили Цанков, Дончо Цончев, Йосиф Петров, Георги Баев, а през днешния ден единствен остана Вежди Рашидов…
А в днешните краткотрайни парламенти интелектуалното изцяло липсва, отстъпило място на политиканство, елементарщина, език на омразата, които естествено родиха тотална бездържавност, корупция и липса на обикновен човешки морал!
И надали е утешение, че в културните ни институции на „ наши “ и „ ваши “ се разделяме не от през вчерашния ден (кой не помни Алеко-Константиновия Бай Ганьо Балкански?). Затова, в случай че сме българи, дано през днешния ден на всеослушание да кажем: Долу ръцете от Народния спектакъл! Нека да оставим опитните управленци и отдадени създатели да работят и да ги съдим по делата им.
Нека не се подвеждаме от надписите на странни хора, придобили „ храброст “ в тъмни доби, които драскат по стените на Храма на Мелпомена с цел да подхранват безпросветната възбуденост на тиражиращите ги жълти медии.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
В последните дни, наред с всички други рецесии и кавги в страната, се развива един печален сюжет в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Свързан с обидните и заплашителните надписи на вратата на кабинета на заместник-директора на културната институция Велислава Кръстева. Обиди и закани заради политически възгледи и досегашна работа за Движението за права и свободи.
Да напомним, че Движение за права и свободи е законна българска политическа партия. Тя е показана в Народното събрание на Република България и в Европейския парламент. Членува в европейското демократично политическо семейство, което се оглавява от български представител – неин член.
Питаме се по какъв начин щяха да се посрещнат сходни грозни надписи и език на омразата в Съединени американски щати или в други страни от Европейски Съюз изключително когато са отправени към жена, а подтекстът им е етнически ориентиран!? Там за сходни прояви има тежко публично неодобрение, правосъдни искове и санкции, а у нас причинителят им е героизиран от българските сякаш демократични, десни медии, прикриващи се зад някакви евро-атлантически полезности!
Много тъжно е също, че отрасловият министър проф. Велислав Минеков повърхностно подмятна, че не било хубаво, че в Театъра работили хора от всички партии – от ГЕРБ, от ДСБ, от Движение за права и свободи, пък шефът бил… „ малко Българска комунистическа партия - малко Българска социалистическа партия “. Нищо, че същият шеф Васил Василев към 1989 година е бил единствено на 13 години и няма по какъв начин да е от „ Българска комунистическа партия “!
И от кое място иде тази неприкрита благосклонност на Минеков към това време на Българска комунистическа партия, щом и неговият личен татко бе член на тази партия от 1959 година, бе два мандата депутат с листата точно на Българска комунистическа партия, бе професор, ректор, първи заместник-председател на Съюза на художниците, създател на десетки огромни монументи, които справедливо са в златния фонд на българското скулптурно изкуство от социалистическия интервал, а точно десните така наречен демократи обругаваха творчеството на проф. Величко Минеков и зоват за рушене на монументи.
Нима проф. Минеков като министър на културата ползва в работата си отречени способи на “намеса от горната страна ” във връзка с неповторима институция, каквато е Народният спектакъл. Недоумяваме!
Но да се върнем към съответната идея.
В началото на годината в Народния спектакъл беше назначен нов предприемчив шеф в лицето на Васил Василев, а Велислава Кръстева стана член на неговия екип, доколкото всеки началник е в правото си да сортира хората, с които работи и на които се доверява. Но за какво са тези офанзиви – директно към Кръстева и непряко към Василев? Те „ калинки “ ли са? Или са политкомисари? Нито едното, нито другото! Факт – и двамата са имали политическо присъединяване като заместник-министри на културата в съдружно държавно управление през 2014 година, само че в границите на Театъра те са влезнали години по-късно като експерти с професионална биография, а не за политически заслуги.
Васил Василев е приключил НАТФИЗ, управлявал е дълги години театрите в Ловеч и Плевен, за което е получил национални и европейски самопризнания и награди. Велислава Кръстева, с изключение на пиар на Движение за права и свободи, има висши образования по музика, политология и културен мениджмънт, била е публицист във водещи медии, помощник в Народното събрание и президентството, член на ЦИК, гост-лектор в Нов български университет.
С други думи, Велислава Кръстева е човек с многостранен управнически и медиен опит. Но очевидно псевдодемократите след 33 години преход – по този начин схващат демокрацията! Щом си работил за Държавно стопанско предприятие и доктор Ахмед Доган – нямаш право да работиш в спектакъл без значение от качества, опит и отдаденост!
Резултатът от работата на Василев и Кръстева, като част от неговия екип, към този момент е забележим и извънредно впечатляващ! Народният спектакъл всекидневно основава вести в медиите с нови креативен начинания, играят се спектакли всеки ден от седмицата, а от време на време два и даже три! С реформаторски маркетингови хрумвания и пиар акции билетите са продадени за месеци напред – нещо изумително във време на инфлация и рецесия, когато, за жал, пестят първо от просвета! В Театъра бяха върнати отстранени надарени режисьори - един от тях е Александър Морфов, който си призна, че е създател на нецензурните и срамни обиди към Велислава.
Привличат се млади и надарени режисьори от чужбина, очакван е гастрол на звездата на киното и театъра от международен мащаб Джон Малкович и на други огромни имена. В Народния спектакъл макар рецесията стартира възобновление, реализира се амбициозна и огромна стратегия за промени и развиване.
И по нашенски, с типичното в последно време малокултурие, вместо да поощрим тази наклонност - ние се занимаваме с хулигански надписи и закани, с показни чиновнически инспекции. И с „ фундаментални заключения “ от вида, че политически ангажирани лица нямали място в културните институции. Само че това исторически не е погрешно. Това е една неистина! Защото международни имена в живописта, литературата, киното, музиката са били политически ангажирани. От Чарли Чаплин, през Брехт и Пикасо, до Жан-Пол Сартър и Албер Камю…
Проблемът на днешна България не е, че в културните институции работят хора, членуващи в партии, а че българските партии тежко се деинтелектуализираха и опростачиха. И в случай че през социализма в Народното събрание и институциите бяха огромни имена на културата и науката като Ангел Балевски, Светлин Русев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Николай Хайтов, Невена Коканова, Емилиян Станев, Величко Минеков, то в зората на демокрацията с политическа ангажираност и грижа за бъдещето на България се гении включиха от мащаба на Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Недялко Йорданов, Нешка Робева, Йордан Радичков, Леда Милева, Благовест Сендов, Стефан Данаилов, Николай Петев, Блага Димитрова, Николай Генчев, Вили Цанков, Дончо Цончев, Йосиф Петров, Георги Баев, а през днешния ден единствен остана Вежди Рашидов…
А в днешните краткотрайни парламенти интелектуалното изцяло липсва, отстъпило място на политиканство, елементарщина, език на омразата, които естествено родиха тотална бездържавност, корупция и липса на обикновен човешки морал!
И надали е утешение, че в културните ни институции на „ наши “ и „ ваши “ се разделяме не от през вчерашния ден (кой не помни Алеко-Константиновия Бай Ганьо Балкански?). Затова, в случай че сме българи, дано през днешния ден на всеослушание да кажем: Долу ръцете от Народния спектакъл! Нека да оставим опитните управленци и отдадени създатели да работят и да ги съдим по делата им.
Нека не се подвеждаме от надписите на странни хора, придобили „ храброст “ в тъмни доби, които драскат по стените на Храма на Мелпомена с цел да подхранват безпросветната възбуденост на тиражиращите ги жълти медии.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ